Становище на тричленния състав на САС с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, постановил определение по ВНЧД 921/2019 г., водено по жалба на австралийския гражданин Джок Полфрийман:

Уважаеми журналисти, за улеснение на работата Ви, представяме на вниманието Ви обективни данни за движението и резултата по в.н.ч.д. № 921/2019г. на САС /медийно отразено като делото за условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман/. Правим това, защото съзнаваме, че обществото следва да бъде информирано за позицията на съда, чиито процесуални действия трябва да бъдат поднесени на достъпен и ясен език. Институтът на условното предсрочно освобождаване e уреден в почти всички правни системи по света. Той не е инструмент нито за преразглеждане на влязлата в сила присъда, нито за редуциране на наложеното с нея наказание. Единствената му легитимна цел е насочена към разрешаване на въпроса дали осъденият може и да не изтърпи докрай определеното с присъдата наказание като му бъде определен изпитателен срок. Условно предсрочно освобождаване може да се постанови по отношение на осъден за всяко престъпление, независимо от неговата тежест и вид /с изключение на доживотен затвори и доживотен без замяна/. На първо място осъденият трябва да е изтърпял фактически половината от наложеното му наказание, а в случаите на рецидив – 2/3 от него. Другата предпоставка, която се явява и най-честият предмет на спор в съдебните производства, е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тя подлежи на конкретна преценка, основана на доказателствата по делото. Когато не се установява риск за общественото спокойствие и са налице убедителни данни за поправяне на осъдения, които не подлагат на съмнение успешното реализиране на целите на наказанието спрямо него, то съдът е длъжен да съобрази тези обстоятелства. По делото за предсрочно условно освобождаване на Джок Полфрийман спорно е било единствено дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Съдът е приел, че това е така, защото при престоя си в затвора осъденият е имал: - множество награди /13/; - всички наложени му дисциплинарни наказания са били заличени по силата на закона /чл. 109 от ЗИНЗС/ или като награда за доброто му поведение от самата затворническа администрация; - участвал е активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, включително е овладял писмено и говоримо български език и е успял да завърши висше образование; - подпомагал е пенитенциарните власти при контактите им с други лишени от свобода чужди граждани; - полагал е труд, включително /по негова инициатива/ без да получава възнаграждение за това; - регистрирал е сдружение, развило и развиващо активна дейност в обществена полза; - от докладите на затворническата администрация е видно, че през годините на изтърпяване наказанието поведението на осъдения бележи прогрес, което е довело до снижаване на рисковете от рецидив при него в много ниски стойности; - същите доклади съдържат позитивни данни по отношение личността на осъдения, включително констатацията, че "лишеният от свобода напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си"; - полученото обезщетение от издадено в негова полза решение на ЕСПЧ е преведено по сметка на пострадалите лица. При тези данни, съдържащи се в личното досие на осъдения, и позоваващи се на информация от затворническите власти, които са имали най-пряк досег с него в периода на изтърпяване на наказанието, съдът е приел, че по време на изтърпяване на наказанието е настъпила промяна у осъдения, която е изпълнила втората предпоставка по чл. 70 от НК. Съгласно чл. 439а, ал. 3 от НПК размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, ако цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието е било положително. Практика на съдилищата по сходни/близки хипотези показва, че прилагането на института на условното предсрочно освобождаване в конкретния казус и по отношение на конкретния лишен от свобода не е прецедентен случай. Производството по делото е протекло в три публични съдебни заседания. Крайният съдебен акт също е бил обявен публично, като пълният му текст може да бъде открит в сайта на САС.